В регламентираните от конституцията държави се предписва принципът за смяна на властта. В повечето страни президентът, съгласно нормите на основния закон, не може да заема длъжността си повече от два мандата. По време на Втората световна война американците бяха принудени в нарушение на конституцията да направят изключение. Хората на Съединените щати се доверяваха на Франклин Рузвелт четири пъти като лидер на нацията. Но нека погледнем в близкото минало и да видим в какви други страни по света е бил възстановен президентският мандат по различни причини и обстоятелства.
1
Буркина Фасо
На снимката: Blaise Compaore (вляво) и George W. Bush Jr. (на дясно)
През 1987 г., в резултат на държавен преврат, законният владетел на страната Санкара е убит жестоко и начело с Блез Компаре.
През 1991 г. хората на референдум приеха нов основен закон, според който държавният глава се избира за седем години, а един човек не може да заема поста повече от два пъти. През 2000 г. мандатът на председателството беше намален от 7 на 5 години, а първият мандат на Compaoré беше отменен.
През 2005 и 2010 г. Compaore отново стана владетел. Тогава нямаше избор, защото той беше единственият, който излезе напред. През 2015 г. Compaoré направи опит да измени основния закон, като по този начин провокира популярни действия в цялата страна. Популярният гняв принуди диктатора спешно да напусне страната.
Знаете ли, че Буркина Фасо е една от морските страни в Африка?
2
Беларус
На снимката: Александър Лукашенко
Източник: Kremlin.ru / CC BY
Целият свят знае за стила на лидерство на Лукашенко. Той лично контролираше всичко. И, както се казва, да държи всичко в „таралежи“. Първо става ръководител на Република Беларус през 1994 г., а след това няколко пъти инициира конституционни промени, които му позволяват да остане на председателския пост. Лукашенко провежда своята политика, игнорирайки опозиционните протести и критиките на западните лидери.
През 2001 г. Лукашенко отново става президент, а през 2004 г. статия за ограничаване на мандата на президентството беше премахната от конституцията. Ето как лидерът на Беларус заема своя пети път.
3
Украйна
На снимката: Леонид Кучма
Източник: Adminіstratsiya Президент на Украйна / CC BY
В Украйна Леонид Кучма, виждайки настъпващата политическа криза в страната, не участва в изборите през 2004 г. Въпреки че Конституционният съд анулира първия му мандат от 1994-1999 г.
За първи път Кучма спечели президентската надпревара Кравчук, а през 1999 г. негов опонент беше комунистът Симоненко. Срокът се дължи на приемането в Украйна през 1996 г. на нова конституция.
Новият основен закон позволи на настоящия владетел да участва в изборите през 2004 г., но Леонид Кучма получи възможността, но не започна да се кандидатира за нов мандат. Правителството разчита на премиера, а Виктор Янукович е номиниран за кандидат.
4
Венецуела
На снимката: Уго Чавес
Отмяната на сроковете беше инициирана от настоящия президент Уго Чавес, който за пръв път встъпи в длъжност през 1999 година. През 2000 г. те приеха нова конституция и нови избори, на които Чавес отново оглави държавата.
На следващите избори, проведени през 2006 г., Чавес отново става президент, а през 2009 г. той обявява желанието си да се кандидатира отново и да оглави Венецуела до 2030 година.
На изборите през 2013 г. Чавес отново получава мнозинството от гласовете, но смъртта му през март 2013 г. не му позволява да встъпи в длъжност 4 пъти подред.
Според рейтинга ни на thebiggest.ru, Венецуела е една от най-корумпираните държави в света. Следвайте връзката, за да видите пълния списък.
5
Боливия
На снимката: Ево Моралес
Източник: Simon Wedege / CC BY
През 2005 г. харизматичният и непредсказуем Ево Моралес стана лидер на южноамериканската страна. През 2009 г. Боливия прие актуализирана конституция. Проведени бяха нови избори, на които Моралес отново спечели.
През 2013 г. беше приет закон, според който първият мандат на председателството на Моралес беше анулиран, тъй като в страната започна да действа новата конституция. Настоящият президент беше приет на изборите през 2014 г. и спечели отново.
Въпреки факта, че на референдум народът на Боливия не подкрепи премахването на ограниченията на борда, през 2019 г. Моралес отново стана президент за четвърти път. Масови протести започнаха в Боливия и Моралес избяга от страната, за да спаси свободата, а може би и живота.
6
Бурунди
На снимката: Пиер Нкурунзиза
През 2005 г. Пиер Нкурунзиза с решение на парламента става президент на източноафриканската държава. Пет години по-късно се провеждат първите национални президентски избори в малка държава и Nkuruiziza отново отпразнува победата.
На първите избори имаше седем кандидати, но шестима от тях неочаквано отказаха участие и Пиер беше единственият. Въпреки забраната той участва в изборите през 2015 г. и отново става президент на Бурунди.
През 2018 г. председателството беше отменено по новата конституция, но Нкуруизиза не участва в изборите през 2020 г. и почина на 8 юни 2020 г. Мандатът му изтече през август.
7
Египет
На снимката: Абдул-Фатах Халил
Процесът на нулиране и Египетската република не подмина. През 2014 г. Абдул-Фатах Ал Сиси беше избран за президент на африканската държава.
Преобладаващото мнозинство от избирателите, почти 98%, гласуваха за действащия президент през 2018 г. Година след като встъпи в длъжност в Египет бяха приети нови закони, които удължават мандата на лидера на държавата.
Конституционните реформи също анулират двата мандата на председателството на Абдул-Фатах Ал Сиси, което му позволява да се кандидатира за мандат в следващите два избори. Според конституцията те ще се проведат през 2024 г., а след това през 2030 г.
8
Казахстан
Пощенска марка с образа на Нурсултан Назарбаев
Лидерът на страната Нурсултан Назарбаев е сред лидерите по продължителност на властта в постсъветското пространство. Той оглавява републиката в края на 80-те, а през 1991 г. става първият президент.
През 1995 г. народът на Казахстан на референдум поверява на своя лидер да управлява държавата до 2000 г. На всички избори Назарбаев спечели, а Конституционният съд обясни правото да заема тази длъжност, заобикаляйки конституцията.
През 2015 г. Назарбаев стана президент за пети път, но през 2019 г. по лична инициатива подаде оставка от властта, оставайки лидер на управляващата партия.
9
Киргизстан
На снимката: Аскар Акаев (вляво) и бившият президент на САЩ Джордж Буш (вдясно)
За да предотвратим многобройните коментари за честото използване на изображения на американски президенти в нашата статия, ние ще отговорим, че най-големите редактори не успяха да намерят други по-успешни снимки на някои президенти, които могат да бъдат публикувани без разрешението на притежателите на авторските права.
Изтокът, както всички знаят, е деликатна материя и винаги има свои собствени нюанси. Това важи и за въпросите на властта. След независимостта Аскар Акаев става президент.
Хората на референдум потвърдиха законността на избора му и през 1995 г. отново му дадоха своите гласове. В началото на 90-те години бяха направени редица изменения в основния закон на Киргизстан, които позволиха на Акаев отново да се кандидатира за президент.
И така се случи. През 2000 г. той отново става първият човек в Киргизстан. Но през 2005 г. подобен трик не се получи. В резултат на революцията на лалетата Акаев беше принуден да бяга и да изостави претенциите си към властта. Сега живее в Русия.
10
Перу
На снимката: Алберто Фухимори
На изборите през 1990 и 1995 г. Алберто Фухимори става лидер на Перу. Опитите да останат на власт чрез обезсилване на сроковете доведоха Фухимори в затвора.
В желанието си да запази правомощията на президента, през 1996 г. той притиска Конгреса, което анулира неговия мандат. Това предизвика недоволство от опозицията, но протестите бързо се потушиха.
През 2000 г. за трети път поред Фухимори поема поста президент. В страната започнаха масови протести, а президентът избяга в Япония. Той беше извлечен през 2007 г., а перуанският съд го осъди на 25 години затвор за нарушаване на конституцията и законите на Перу.
11
Узбекистан
На снимката: Ислям Каримов (вдясно) и 68-ият държавен секретар на САЩ Джон Кери (вляво)
Разпадането на СССР не доведе нови политически лидери в страните от Централна Азия. Първият президент беше Ислям Каримов. С подкрепата на законодателната власт мандатът беше удължен до 10 години.
Когато дойде време за провеждане на следващите избори, те бяха отменени и през 2002 г. членовете на основния закон бяха променени. Мандатът на Каримов отново беше удължен, още през 2007 г. Без никакво обяснение той отново се номинира и отново, за трети път, да стане лидер на Узбекистан.
През 2015 г. 90% от гражданите на страната отново гласуваха за Каримов. Но, след като не издържа пълния си мандат, Каримов почина през 2016 година.
12
Сенегал
На снимката: Абдулай Уод (вляво) и Джордж У. Буш (вдясно)
Друга африканска държава, в която президентът се опита да заеме поста си по-дълго от крайната дата. В началото на века Абдулай Вад е избран за ръководител на малък Сенегал.
Настъпи встъпване в длъжност, след което те приемат конституцията, а мандатът на председателството на Вад се удължава до 7 години. През 2007 г. печели отново с голямо предимство. През 2009 г., въпреки противопоставянето на опозицията, председателството беше „законно” обезсилено.
Уод, а той вече е на 85 години, участва в нови избори, но ги губи. Хората от Сенегал не подкрепиха „нулирането“.
13
Русия
На снимката: Владимир Путин.
Източник: Kremlin.ru / CC BY
Първият опит да остане начело на страната повече от необходимото беше направен от Борис Елцин, но за трети път му беше забранено да кандидатства за президент.
През 1999 г. Елцин подаде оставка за президент, а през март догодина Владимир Путин е избран за президент. Както в повечето страни, и в Русия се посочва правило за ограничаване на мандата на председателството. Но законът имаше израза „не повече от два термина подред“. Това се използва на изборите през 2012 г., когато Путин стана президент след Дмитрий Медведев.
Съгласно новите изменения на конституцията от 1993 г., приети през 2020 г., президентът може да се кандидатира за президент на следващите избори за глава на Руската федерация.
Резюмирам
Един от важните фактори на демокрацията, древните гърци идентифицират приемствеността на властта. Въпреки че самите гърци не са безгрешни, защото в тяхното демократично общество много категории граждани са били лишени от правото да участват в живота на държавата. На първо място, роби и жени. С настоящото развитие на демокрацията отмяната на президентския мандат може да се дължи на различни причини, включително като мощно оръжие за сплотяване на народа и властите по време на кризисни периоди. Но понякога, както показва историята, това предизвиква популярни протести.
Най-големите редактори ви молят да дадете своето лично мнение за анулирането на мандата на президентството, като цяло и в отделните държави. Напишете в кой случай е необходимо отмяната на президентския мандат и къде играе не в полза на хората.
Автор на статията: Валери Скиба