Познаваме някои писатели и поети под предполагаемо име и фамилия. Много от тях приемат псевдоними, така че да не се сравняват със съименници или известни роднини, за да се опрости сложното им име или да се направи по-хармонично и ефектно.
10. Анна Ахматова (Анна Андреевна Горенко)
Бащата на Анна Горенко беше наследственият благородник Андрей Горенко, който някога е работил като машинен инженер на флота.
Написа първите си стихове след тежко заболяване, тогава беше само на 11 години. В продължение на няколко дни момичето беше в размирица, близките й вече не се надяваха на възстановяването си. Но когато се събуди и възвърна сили, тя успя да вземе първите си рими.
Тя прочете стиховете на френски поети и се опита да състави стихове сама. Но бащата не харесваше хобито на дъщеря си. Той не само не се интересуваше от нейните стихотворения, но и изказваше презрение към тях.
Осъзнавайки, че Анна все пак реши да стане поет, той й забрани да подписва с истинското си име, защото беше сигурна, че тя ще опозори името му. Анна не спори с него. Тя реши да избере псевдоним за себе си. След като научи, че баба й по майчина линия има звучно фамилно име „Ахматова“, тя го взе.
Така известната руска поетеса избрала за себе си татарското фамилно име, което уж отишло при предците си, защото те бяха от клана на татарския хан Ахмат.
9. Иля Илф (Ilya Arnoldovich Fainzilberg)
Известният автор на „12 стола“ взе псевдонима си, така че би било по-удобно да подпише неговото произведение.
Дъщеря му каза, че истинското му име Файнзилберг е твърде дълго за статия във вестник. И за да го съкрати, той често подписваше „Ilya F“ или „IF“ и постепенно прякорът му „Ilf“ се оказа сам по себе си.
Но има и друга версия. По рождение той е Джехиел-Лейб Ариевич Файнзилберг, роден е в еврейско семейство. А псевдонимът му е съкращение в съответствие с традицията на еврейските номинални съкращения.
Понякога подписваше с други имена. И така, действайки като литературен критик, Иля нарича себе си Антон Крайни.
8. Евгений Петров (Евгений Петрович Катаев)
По-големият брат на Евгений Катаев беше Валентин Катаев. Той беше известен писател, основател и редактор на списание „Младеж“.
Не искайки да използва славата и популярността на брат си, Юджийн взе псевдоним. Той стана Петров, като леко прекрои името на баща си Петър Василиевич Катаев.
7. Аркадий Гайдар (Голиков Аркадий Петрович)
Самият писател никога не разказа защо е решил да стане Гайдар. Когато го питаха за това, той обикновено се шегуваше, като никога не обясняваше нищо.
Имаше няколко версии за произхода на името му. Най-популярната версия беше писателят Б. Емелянов. Беше сигурен, че псевдонимът идва от монголската дума „гейдар“, което означаваше, че конникът скача отпред.
Има и друга версия. Съученик на писателя А.М. Голдин е сигурен, че псевдонимът е криптирано съобщение. От детството си беше страхотен изобретател, обичаше да измисля свои собствени кодове. „Гайдар“ се дешифрира, както следва: „G“ е първата буква на фамилията му Голиков, „ay“ е първата и последната буква на името Аркадий, „d“ е от френското „de“, което означава „от“, а „ar“ е първите букви от родния му град. Оказва се „Голиков Аркадий от Арзамас“.
6. Борис Акунин (Григорий Чхартишвили)
Писателят публикува критични и документални творби под свое име. Той става Борис Акунин от 1998 г., след като започва да пише художествена литература.
Отначало никой не знаеше какво означава буквата „B“ преди новото му фамилно име. Малко по-късно в интервю той каза, че това е първата буква на името му - Борис.
Има няколко предложения защо той взе този псевдоним. „Акунин“ може да се преведе от японски като „привърженик на злото или злодей“. Някой вярва, че този псевдоним се свързва с името на известния анархист Михаил Бакунин.
Самият писател обяснява, че романите му не са като другите му професии. За Акунин идеята не работи както за Чхартишвили, който се занимава с статии. Те са двама напълно различни хора, Акунин е идеалист, вид и вярва в Бога. Освен това не бива да пишете детективски истории с такова непревземаемо фамилно име.
5. О. Хенри (Hive Sydney Porter)
Веднъж бил обвинен в присвояване и бил в затвор за тежък труд. Той имаше образование за фармацевт, затова на Уилям му беше позволено да работи в лазарета като нощен фармацевт.
През нощта, докато е на дежурство, той съчиняваше своите истории. Някои от тях попаднаха в дивата природа. Но писателят не искаше читателите да знаят за неговото тежко трудово минало. Винаги се срамуваше от него и се страхуваше от излагане. Следователно той е отпечатан само под псевдоним.
Смята се, че той става О. Хенри, като преименува името на фармацевта Етиен Осеан Хенри. Това беше авторът на справочника, който също беше използван в аптеката на затвора.
Самият Уилям увери, че е избрал първоначалното „О“ само защото това е най-простата буква и означава Оливър. И взе фамилията „Хенри“ от вестника.
4. Люис Карол (Чарлз Лютвич Доджсън)
Писателят беше известен английски математик, завършил с отличие Оксфорд. За да стане професор и да изнася лекции, според хартата, той трябваше да вземе достойнството, което направи, ставайки дякон.
След това за него беше опасно да подписва хумористични истории от свое име, защото както църквата, така и колегите му можеха да реагират болезнено на работата му. Нещо повече, той не харесваше собственото си име, изглеждаше му скучно и дисонатно.
Доджсън имаше двойно име в чест на баща си и майка си. Преведе и двете части на латински, оказа се, че „Карол Лудовик“. След това смених местата им и отново преведох на английски. Така се оказа неговият псевдоним Люис Карол. Но винаги е подписвал математическата си работа с истинско име.
3. Марк Твен (Samuel Langhorn Clemens)
Някога писател-начинаещ работил като моряк на река Мисисипи. Сигурната дълбочина, през която корабът може да премине, се счита за белег от 2 фантома или 3,6 м. На сленга на моряците тази дълбочина се нарича „близнаци“. Лодкарите го измерваха със специална пръчка и ако всичко беше наред, викаха „с марка twain“. Тази комбинация от думи угоди на писателя.
2. Даниил Хармс (Даниил Иванович Ювачев)
Писателят измисли този псевдоним, докато беше още ученик, подписвайки бележниците си с това фамилно име. По-късно го направи официалното си име.
Все още не е известно защо е избрал такова фамилно име, има много версии за произхода му. Но най-често срещаното - Хармс звучи почти като Холмс и това беше любимият герой на Хармс. От него той възприел стила на обличане и често позирал с лула на снимките.
1. Корней Иванович Чуковски (Николай Василиевич Корнейчуков)
Писателят беше нелегитимен. Баща му беше Емануел Левенсън, а майка му - селянка Екатерина Корнейчук, която му беше слуга. Следователно момчето нямаше средно име.
След като става писател, той използва псевдонима Корней Чуковски, добавяйки към него фиктивно средно име. А след революцията псевдонимът става негово име.