С появата на първите държавни образувания започна процесът на формиране на политическа карта на света. Този процес премина през няколко етапа и продължава и до днес. Новите държави се появяват на картата в резултат на сецесията или придобиването на суверенитет. Нека да отидем в близкото минало, за да поговорим за най-младите държави в света.
1
Намибия (1990)
По време на окупацията тези територии са били наричани "Югозападна Африка", а през 1968 г. ООН му присвоява името "Намибия". Въпреки суверенния статут, южноафриканските войски са били в страната, а властите на Република Южна Африка контролират всички политически процеси.
Намибийската народна армия започва борбата за освобождаване на земите си от южноафриканското господство и СССР активно я подкрепя. Организацията на обединените нации на няколко пъти прие резолюции, според които Южна Африка трябваше да предостави независимост на Намибия.
Едва през 1988 г. южноафриканските войски са изтеглени от страната, а на 21 март 1990 г. се обявява дългоочакваната независимост от Република Южна Африка.
2
Хърватия (1991)
Първата от югославските социалистически републики, отделила се от Югославия след обявяването на суверенитет на 25 юни 1991 г. Словения обяви суверенитет в същия ден. Декларацията беше резултат от жестока междуетническа конфронтация между сърби и хървати.
Войната в Хърватия продължи до 1995 г. и завърши с операция Буря. Хърватските сили ликвидират сръбската Крайна и превземат част от Западна Босна. Първоначалните жители бяха убити, а оцелелите бяха принудени да напуснат земите си. Година по-късно териториалната цялост на страната е възстановена.
Въпреки протестните изявления на Сърбия и Русия през 2009 г. Хърватия стана пълноправен член на НАТО, а през 2013 г. се присъедини към Европейския съюз.
3
Северна Македония (1991)
През 1991 г. Македония прие Декларацията за суверенитет и се оттегли от социалистическата Югославия. Членовете на ООН признаха новата държава, след което югославските власти изтеглиха войските си от територията на Македонската република.
Отцепването от Югославия беше мирно, но в началото на 21 век започват конфронтации между армията на републиката и въстаническата армия на Албания. Конфликтът беше прекратен с намеса на НАТО.
През 1993 г. по настояване на Гърция страната е преименувана на Северна Македония, а официалното преименуване на страната се извършва през 2019 г. след продължителни производства в международни съдилища.
4
Босна и Херцеговина (1992)
Историческите райони на Югоизточна Европа изминаха дълъг път в политическото и държавното образуване. Имаше период на турско управление в историята, придружен от натиск върху църквата и етническата идентичност. В самия край на 1945 г. тези южнославянски територии стават част от Югославия.
В резултат на краха на социалистическия лагер Босна и Херцеговина се отдели от Югославия и на 5 април 1992 г. обяви независимост. В цялата страна избухнаха огнища на кървави граждански раздори. Босненци се сражавали с хърватите и сърбите, а в някои региони, обединени с хърватите, воювали срещу коренното сръбско население. Етническата конфронтация беше придружена от остри сблъсъци на религиозна основа.
През декември 1995 г. войските на НАТО влязоха в страната и конфликтът приключи с подписването на мир. Съгласно Дейтънското споразумение беше запазена единна държава, състояща се от мюсюлманско-хърватска федерация и Република Сръбска.
5
Словакия (1993)
През 1989 г. в Чехословакия се проведе „Кадифената революция“, в резултат на което беше създадена Словашката и Чешката федеративна република.
Две години след това властите на двете федерални образувания решиха да издадат мирен развод. В първия ден на 1993 г. Словакия обявява независимост, превръщайки се в независима суверенна държава на Източна Европа.
Въпреки споразумението между САЩ и Русия за неразширяване на НАТО на Изток, Словакия през март 2004 г. стана член на Северноатлантическия алианс. 1 май 2004 г. се присъедини към Европейския съюз, а от 2009 г. европейската валута евро се разпространи на нейната територия. Словакия, подобно на някои други млади страни в Европа, е една от страните, които не са на открито. За това писахме в една от нашите статии.
6
Чехия (1993)
Двадесети век беше най-трагичният период в историята на Чешката република. След Първата световна война в резултат на подписването на Версайския договор се образува Чехословакия, създадена без да се взема предвид етническият фактор.
През 1938 г. Чехословакия се разпада, а Чехия е окупирана от германски войски. След освобождението на тези територии от съветските войски е формирана Чехословашката съветска социалистическа република.
Кризата на социалистическата система отново доведе до разпадането на една държава и на 1 януари 1993 г. Чехия се превърна в независима държава, като формализира „кадифения развод“ със Словакия. Чехия е първата от постсъветските държави през 1999 г., която става член на НАТО.
7
Еритрея (1993)
Топонимът "Еритрея" е съществувал в древността и е бил използван в значението на "червено". В края на 19 век тези територии са превзети от Италия и върху тях е имало образована италианска колония.
След поражението на Италия във войната 1939-1945 г. Еритрея става част от Етиопия. През 60-те години населението на териториите започва активна бунтовническа борба за отделяне от Етиопия. Позициите на етиопската държава бяха силно разклатени с началото на разпадането на страните от социалистическия лагер, а именно на Съветския съюз.
При тези условия през 1991 г. бунтовниците, водени от Мелес Зенауи, превземат Адис Абеба, а самият лидер на Еритрея става президент на страната. През 1993 г., след референдум, Еритрея става независима държава и тя се ръководи от съвет на ветераните от войната. В резултат на тези събития Етиопия загуби достъп до океана. На нашия сайт thebiggest.ru е достъпен списък с африкански държави, които нямат достъп до морето.
8
Република Палау (1994)
Островна държава във Филипинското море, разпространена над 328 острова. Населението е малко повече от 21 хиляди души, а републиката се състои от 16 щата, със столица в град Нгерулмуд.
В цялата история териториите са контролирани от различни държави. Отначало Испания е продала на Германия през 1899 г. По време на военната конфронтация в началото на ХХ век Япония превзема островите. С края на Втората световна война островните територии попадат под външния контрол на Съединените щати.
През 1993 г. Палау подписва Споразумението за свободна асоциация със САЩ, а на 1 ноември 1994 г. е провъзгласена независимостта. Палау се е превърнал в един от най-младите щати на планетата, формиран през ХХ век.
9
Тимор Лесте (1974)
Малка държава в Югоизточна Азия, разположена в източната част на Тимор. В списъците на страните от ООН той е посочен под името Тимор-Лесте.
В Текум името на страната се превежда като „изгряващо слънце“. През XVI век португалците превземат тези земи, а през 1859 г. островът е разделен между холандските и португалските. След войната Тимор остава колония на Португалия до 1974 г., докато не е превзет от Индонезия.
На острова започва освободително движение, което завършва с провъзгласяването на независимостта на 20 май 2002 г. През 2006 г. в страната избухнаха безредици, които те успяха да прекратят след разполагането на мироопазващите сили на ООН.
🙇
Интересен факт! Знаете ли, че някои европейски държави имат територии, които са далеч от основните? Например Холандия има няколко острова в Карибите, а Франция притежава не само острови в Карибите, но и острови близо до Мадагаскар в Африка, както и обширна територия на южноамериканския континент. За такива трансконтинентални държави TheBiggest написа много интересна статия.
10
Сърбия (2006)
Сърбия датира от VI век, но през 1945 г. се формира Федерална народна република Югославия, разпадането на която става много болезнено за населението на Балканския полуостров.
В началото на 90-те години в страната започват етнически конфликти, които водят до пълномащабна Гражданска война. На власт беше Социалистическата партия, която беше обвинена в етнически престъпления. През 1999 г. Белград започва да бомбардира войски на НАТО, след което в Косово се провеждат мироопазващи формирования.
През 2006 г. държавният съюз на Сърбия и Черна гора се разпадна и на картата се появиха две независими държави.
11
Черна гора (2006)
В повечето западноевропейски езици името на страната е „Черна гора”, което се превежда като „Черна планина”. Той беше част от Социалистическата федеративна република Югославия, а след разпадането му създаде Съюза със Сърбия.
Всяка държава имаше свое правителство и сътрудничеше само в областта на отбраната и вътрешната сигурност. С течение на времето всяка страна въведе своя собствена валута.
По-късно е подписано споразумение между Сърбия и Черна гора, според което Черна гора може да стане независима в резултат на национален референдум. Такъв референдум се проведе през май 2006 г. и Черна гора стана независима. 55% от населението се обяви за суверенитет.
12
Южен Судан (2011)
Териториите на Африкански Судан бяха дълги години собственост на властите на Великобритания и Египет. Британците притежават южната част на страната, където се преследва християнизацията на населението, а Египет има голямо влияние върху ислямската северна част на страната.
През 1956 г. Судан обявява независимост, а година преди това на нейните територии избухва кървава Гражданска война. Тя приключи през 1972 г., но северните власти продължиха да оказват натиск върху юга на страната. На юг е създадена въстаническа армия, която започва да се бори за независимост. Втората гражданска война приключи през 2004 г., а през 2011 г. след референдум Южен Судан подаде оставка от Судан, обявявайки суверенитет. Въпреки че международната общност признава новата държава, въоръжените конфликти между Севера и Юга продължават, но TheBiggest се надява, че страните ще изстинат възможно най-скоро и ще намерят компромиси във всички разногласия.
🌐
Резюмирам
В заключение отбелязваме, че през 1991 г. в резултат на разпада на СССР на световната карта се появяват 15 нови държави. Тогава парад на суверенитета превзе цялото постсъветско пространство и на 8 декември 1991 г. беше създадена Общността на независимите държави. В него са били включени Русия и редица бивши републики на СССР, а Общността е действала на доброволна основа.
Автор: Валери Скиба.